Архитект Булунмаз откри мощи в Желязната църква
Фикрие учи български, влюбена е в Стара Загора
" По-интересно ми е не да сътворявам, а да възвръщам това, което към този момент е издигнато ”. Така изяснява любовта си към реставрацията проектант Фикрие Булунмаз, която върна към нов живот фамозната Желязна църква " Св. Стефан " в Истанбул. Зад гърба си тя има доста приключени обекти, само че реставрацията на този храм има особено място в живота й. Признава, че това е бил обичаният й план. Предизвикателството идва и от обстоятелството, че постройката няма аналог в света - друга желязна църква няма, тя е значима част от международното културно завещание.
„ Това е моето трето дете, от време на време децата идват ненадейно, само че това ги прави още по-обичани ", изповяда се Фикрие. Най-щастливият момент за нея е бил, когато след 7 години работа, чула звъна на камбаната.
Арх. Булунмаз пази един доста сърдечен спомен от реставрацията. От дървената църква, предходник на желязната, бил непокътнат единствено напрестолният камък, който напомнял предишното. При благоустрояването на терена се наложило малко да изместят камъка. Когато го вдигнали, под него се оказала каменна маса, с дребен квадратен отвор в среда. От него
извадили сребърна кутийка с размери към 5 на 5 см
Фикрие взела кутийката, почистила я и я прибрала. След време, когато работата била съвсем завършила, видяла, че представител на екзархията обикаля в близост, като че ли търси нещо. Фикрие го попитала - това ли търси и му посочила сребърната кутийка. Отговорът бил одобрителен и тя му я предала. Оказало се, че в кутийката има парченце от мощи на светец, най-вероятно - на Свети Стефан. Сега светинята стои в олтара и е измежду най-ценните движимости на църковната утвар.
" От всички места, които съм посетила до момента в България, Стара Загора ми хареса най доста, сподели при визитата си в Града на липите в навечерието на 24 май арх. Фикрие Булунмаз. Тя гостува тук по покана на Камарата на инженерите в капиталовото планиране, със съдействието на община Стара Загора и Камарата на архитектите.
С 20-минутен филм присъстващите на срещата в общинската зала „ Петко Р. Славейков “ се срещнаха с процеса на реставрацията на Желязната църква.
Филмът бе озвучен с българска национална музика и църковни песнопения
Арх. Булунмаз и сътрудника й инж. Тайлан Акгюн, създател на градивната част на плана, описаха, че черквата е направена от австрийската компания „ Рудолф Вагнер “. Оказа се, че тя е изработила металните елементи на Лъвов и Орлов мост в София, както и на Стамболовия мост във Велико Търново. Фирмата съществува и през днешния ден и реставраторите се обърнали към нея с мобла за подпомагане. Но за жалост не им показали никакви документи. Реставраторите употребявали няколкото чертежа, непокътнати от църковното настоятелство на храма. Но и това помогнало, признават през днешния ден арх. Булунмаз и инж. Акгюн.
Заради песъчливия и предразположен терен, структурата на " Св. Стефан " е била направена напълно от сглобяеми стоманени плоскости, общо 500 тона. Това е било решението на архитекта на храма Ховсеп Азнавур. Дървен е бил единствено иконостасът. Конструкцията на Желязната църква е съединена първо в Австрия, с цел да се види по какъв начин ще наподобява. След това още веднъж е разглобена,
пренесена е на части с кораби и още веднъж съединена в Истанбул на брега на Златния рог
през 1896 година. Православният храм е осветлен през 1898 година.
Първоначално се считало, че би трябвало да се възвърне единствено постройката. Но когато създали обширен оглед се оказало, че главната носеща структура е в доста неприятно положение. Някои от колоните били съвсем изцяло унищожени от корозията и ръждата. Това наложило създаването на нов план, подсилване на терена и отбрана против трусове, защото Истанбул е земетръсна зона. Консултанти са били трима професори. Там, където е било допустимо да бъдат непокътнати истинските детайли, те са били сваляни един по един, номерирани, почистени, възобновени и сложени още веднъж. Наложило се обаче някои от детайлите да бъдат сменени с нови. Преди това е бил изработен разбор на материала, от който са направени истинските детайли, с цел да се резервира оптимално достоверността на реставрирания храм.
Проектантският екип - архитекти и инженери, е бил от 15 индивида, само че при реализацията са се включвали разнообразни експерти. Броят им е варирал от 20 до към 100 индивида, разкри още арх. Булунмаз. Тя показа, че в случай че не е била направена реставрацията, храмът е щял да издържи не повече от 10-15 години, а в този момент
екипът подсигурил още най-малко 150 години живот на неповторимата църква
В момента арх. Фикрие Булунмаз приготвя книга, отдадена на реставрацията на Желязната църква. Двамата с инж. Акгюн са се натъкнали на елементи в структурата, за които не се знае нищо. Смятат, че споделената информация ще спести на сътрудниците им компликациите, през които те са минали, в случай че им се наложи в бъдеще отново да реставрират храма.
Сега арх. Булунмаз работи по реставрацията на друга железна постройка - тъкачна фабрика с 8 хиляди кв. м повърхност, която ще се трансформира в музей. Намира се единствено на 20 минути пеш от „ Свети Стефан “. Тайлан Акгюн също има ново предизвикателство, този път в Мека.
Заетостта с планове не пречи на още доста ползи на енергичната и артистична дама. Арх. Булунмаз се увлича от фотографията, шие, рисува с маслени бои. Вече има издадена една книга. Нейната история също е забавна. Тя написала приказки, които дала на брачна половинка си, а той направил реплики в стихове.
И след реставрацията, арх. Булунмаз постоянно посещава храма " Св. Стефан ". Била е на водената от Старозагорския митрополит работа за Великден. Среща се постоянно с доста българи там, черпят се с кекс и чай. Заради тези контакти от няколко месеца е почнала да учи български. Научила е много неща, само че признава, че й е мъчно. Обещава обаче следващата година да разговоряме на български.
Според нея и сътрудника й Акгюн, няма никакво значение каква вяра изповядваш. " Нали живеем дружно, изключително пък като става дума за културни полезности ", споделят двамата турски специалисти.
В Стара Загора гостите бяха доста впечатлени от постройката на операта, от Античния конгрес " Августа Траяна " и античната улица. Фактът, че на толкоз малко пространство са събрани културните институти на града, съгласно тях е отличен отзив за културата и отношението към нея. Интересни им бяха и всички непокътнати в Регионалния исторически музей артефакти от разнообразни столетия.
А Музеят на религиите провокира неприкрит - и професионален, и човешки екстаз, за метода на работа и толерантността, с която са непокътнати и експонирани пластовете на времето. Много забавно бе и визитата в Казанлък и запознаването с Долината на тракийските царе. Проектът за античния град Севтополис съгласно двамата експерти е извънреден и те пожелаха да се осъществя. „ Ако ме поканят да реституирам в България - няма значение дали църква, джамия или друга постройка - пристигам! Особено в случай че е в Стара Загора. Тук е доста хубаво и доста одобрявам зеленината! “, сподели на прощаване арх. Булунмаз. И добави на български: „ Обичам Стара Загора! “
Таня Иванова
Фото - Авторът и Архив
standartnews.com
" По-интересно ми е не да сътворявам, а да възвръщам това, което към този момент е издигнато ”. Така изяснява любовта си към реставрацията проектант Фикрие Булунмаз, която върна към нов живот фамозната Желязна църква " Св. Стефан " в Истанбул. Зад гърба си тя има доста приключени обекти, само че реставрацията на този храм има особено място в живота й. Признава, че това е бил обичаният й план. Предизвикателството идва и от обстоятелството, че постройката няма аналог в света - друга желязна църква няма, тя е значима част от международното културно завещание.
„ Това е моето трето дете, от време на време децата идват ненадейно, само че това ги прави още по-обичани ", изповяда се Фикрие. Най-щастливият момент за нея е бил, когато след 7 години работа, чула звъна на камбаната.
Арх. Булунмаз пази един доста сърдечен спомен от реставрацията. От дървената църква, предходник на желязната, бил непокътнат единствено напрестолният камък, който напомнял предишното. При благоустрояването на терена се наложило малко да изместят камъка. Когато го вдигнали, под него се оказала каменна маса, с дребен квадратен отвор в среда. От него
извадили сребърна кутийка с размери към 5 на 5 см
Фикрие взела кутийката, почистила я и я прибрала. След време, когато работата била съвсем завършила, видяла, че представител на екзархията обикаля в близост, като че ли търси нещо. Фикрие го попитала - това ли търси и му посочила сребърната кутийка. Отговорът бил одобрителен и тя му я предала. Оказало се, че в кутийката има парченце от мощи на светец, най-вероятно - на Свети Стефан. Сега светинята стои в олтара и е измежду най-ценните движимости на църковната утвар.
" От всички места, които съм посетила до момента в България, Стара Загора ми хареса най доста, сподели при визитата си в Града на липите в навечерието на 24 май арх. Фикрие Булунмаз. Тя гостува тук по покана на Камарата на инженерите в капиталовото планиране, със съдействието на община Стара Загора и Камарата на архитектите.
С 20-минутен филм присъстващите на срещата в общинската зала „ Петко Р. Славейков “ се срещнаха с процеса на реставрацията на Желязната църква.
Филмът бе озвучен с българска национална музика и църковни песнопения
Арх. Булунмаз и сътрудника й инж. Тайлан Акгюн, създател на градивната част на плана, описаха, че черквата е направена от австрийската компания „ Рудолф Вагнер “. Оказа се, че тя е изработила металните елементи на Лъвов и Орлов мост в София, както и на Стамболовия мост във Велико Търново. Фирмата съществува и през днешния ден и реставраторите се обърнали към нея с мобла за подпомагане. Но за жалост не им показали никакви документи. Реставраторите употребявали няколкото чертежа, непокътнати от църковното настоятелство на храма. Но и това помогнало, признават през днешния ден арх. Булунмаз и инж. Акгюн.
Заради песъчливия и предразположен терен, структурата на " Св. Стефан " е била направена напълно от сглобяеми стоманени плоскости, общо 500 тона. Това е било решението на архитекта на храма Ховсеп Азнавур. Дървен е бил единствено иконостасът. Конструкцията на Желязната църква е съединена първо в Австрия, с цел да се види по какъв начин ще наподобява. След това още веднъж е разглобена,
пренесена е на части с кораби и още веднъж съединена в Истанбул на брега на Златния рог
през 1896 година. Православният храм е осветлен през 1898 година.
Първоначално се считало, че би трябвало да се възвърне единствено постройката. Но когато създали обширен оглед се оказало, че главната носеща структура е в доста неприятно положение. Някои от колоните били съвсем изцяло унищожени от корозията и ръждата. Това наложило създаването на нов план, подсилване на терена и отбрана против трусове, защото Истанбул е земетръсна зона. Консултанти са били трима професори. Там, където е било допустимо да бъдат непокътнати истинските детайли, те са били сваляни един по един, номерирани, почистени, възобновени и сложени още веднъж. Наложило се обаче някои от детайлите да бъдат сменени с нови. Преди това е бил изработен разбор на материала, от който са направени истинските детайли, с цел да се резервира оптимално достоверността на реставрирания храм.
Проектантският екип - архитекти и инженери, е бил от 15 индивида, само че при реализацията са се включвали разнообразни експерти. Броят им е варирал от 20 до към 100 индивида, разкри още арх. Булунмаз. Тя показа, че в случай че не е била направена реставрацията, храмът е щял да издържи не повече от 10-15 години, а в този момент
екипът подсигурил още най-малко 150 години живот на неповторимата църква
В момента арх. Фикрие Булунмаз приготвя книга, отдадена на реставрацията на Желязната църква. Двамата с инж. Акгюн са се натъкнали на елементи в структурата, за които не се знае нищо. Смятат, че споделената информация ще спести на сътрудниците им компликациите, през които те са минали, в случай че им се наложи в бъдеще отново да реставрират храма.
Сега арх. Булунмаз работи по реставрацията на друга железна постройка - тъкачна фабрика с 8 хиляди кв. м повърхност, която ще се трансформира в музей. Намира се единствено на 20 минути пеш от „ Свети Стефан “. Тайлан Акгюн също има ново предизвикателство, този път в Мека.
Заетостта с планове не пречи на още доста ползи на енергичната и артистична дама. Арх. Булунмаз се увлича от фотографията, шие, рисува с маслени бои. Вече има издадена една книга. Нейната история също е забавна. Тя написала приказки, които дала на брачна половинка си, а той направил реплики в стихове.
И след реставрацията, арх. Булунмаз постоянно посещава храма " Св. Стефан ". Била е на водената от Старозагорския митрополит работа за Великден. Среща се постоянно с доста българи там, черпят се с кекс и чай. Заради тези контакти от няколко месеца е почнала да учи български. Научила е много неща, само че признава, че й е мъчно. Обещава обаче следващата година да разговоряме на български.
Според нея и сътрудника й Акгюн, няма никакво значение каква вяра изповядваш. " Нали живеем дружно, изключително пък като става дума за културни полезности ", споделят двамата турски специалисти.
В Стара Загора гостите бяха доста впечатлени от постройката на операта, от Античния конгрес " Августа Траяна " и античната улица. Фактът, че на толкоз малко пространство са събрани културните институти на града, съгласно тях е отличен отзив за културата и отношението към нея. Интересни им бяха и всички непокътнати в Регионалния исторически музей артефакти от разнообразни столетия.
А Музеят на религиите провокира неприкрит - и професионален, и човешки екстаз, за метода на работа и толерантността, с която са непокътнати и експонирани пластовете на времето. Много забавно бе и визитата в Казанлък и запознаването с Долината на тракийските царе. Проектът за античния град Севтополис съгласно двамата експерти е извънреден и те пожелаха да се осъществя. „ Ако ме поканят да реституирам в България - няма значение дали църква, джамия или друга постройка - пристигам! Особено в случай че е в Стара Загора. Тук е доста хубаво и доста одобрявам зеленината! “, сподели на прощаване арх. Булунмаз. И добави на български: „ Обичам Стара Загора! “
Таня Иванова
Фото - Авторът и Архив
standartnews.com
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ